Връзка с нас: office@dikom-varna.com 0889 203 305 .........Мълниезащита и заземителни инсталации. Мълниеприемници с изпреварващо действие от Диком ООД - гр.Варна
Български

Моите покупки

0 продукт/а - 0,00 лв.
Вашата кошница е празна!

МЪЛНИЕНОСНА ДЕЙНОСТ - ТЕНДЕНЦИИ

sideblock
от ivo ivanov | Публикувано в Мълниезащита | 1 коментара. | 861 прегледа на този пост

 

                                                       

През последните години  има засилен интерес към изучаването на процеса на мълнията, като един от най-мощните природни източници на широколентовото електромагнитно излъчване (EMR),  явяващо се постоянен източник на повишена опасност в различни сфери на човешката дейност. Гръмотевични бури са опасно природно явление и всяка промяна в тяхната дейност оказва значително влияние върху динамиката на екосистемите и развитието на много сектори на икономиката. Поради това, изследването на динамиката на повторяемост  и честота на гръмотевичните  бури над различните региони на света е актуален проблем.

Моделите на възникване на гръмотевични бури на планетата представляват интерес в научните среди още от древни времена. Гръмотевичните бури за първи път са изследвани от съвременната наука в XVIII век. Авторите на пионерска работа в тази област са Ломоносов, Чарлз Уилсън, G. Ричман. Системен мониторинг на повтаряемостта и честотата на гръмотевичните бури над различните региони на света започва да се изпълнява от 1856 г. след създаването на Световната метеорологична организация. Анализ на събраните данни показва, че честотата на гръмотевични бури над различните региони на света до голяма степен зависи от тяхното географско местоположение и от климата за дадения регион.

В регионите на умерен климат, сред които е и територията на България, мълниеносна активност се наблюдава най-вече в периода от Април до Август като често пъти се наблюдава и през Септември и Октомври. През последните години мълниеносни бури имаше и през месец януари, когато мълния изпепели покрив на къща в монтанското село Белотинци.

Установена е връзка между мълниеносните бури, циклоните и слънчевата активност, което предполага, че настоящето изменение на климата може да окаже значително влияние върху пространственото разпределение на повторната поява на гръмотевични бури над много райони на планетата. През 2013 г. съвместен координиран одит на 8 европейски държави „Адаптация към климатичните промени – готови ли са правителствата?” изготвя доклад, от който става ясно, че България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като гръмотевични бури, градушки, проливни дъждове и засушавания. Одитът показва, че правителствата не са достатъчно подготвени за последствията от промените в климата и не предприемат към момента адекватни мерки и действия за избягване на възможните щети и загуби причинени както за индустрията така и за благоустройството на жилищни сгради, обекти, съоръжения и хора. Необходимо е изграждането на адекватни програми за превенции без да се чака последния момент и всяко природно явление да се приема като бедствие, с което не можем да се справим.

Количествената характеристика - измерител на гръмотеввичните бури и мълниеносна дейност е индекс, определен от броя на дните в съответния месец, през които е имало гръмотевични бури и тяхната продължителност и честота. Индексът на мълниеносната  дейност е характеристика на регионално ниво. Ето защо, за да се оцени неговата стойност в някои региони на България се взема средната стойност на резултатите от интерполацията на посочените резултати от местните наблюдения във всички точки на територията на дадения регион.

Съвременното глобално затопляне на климата води до увеличение на гръмотевичните бури и мълниеносна дейност. Причината за това явление основно се дължи на това, че в резултат на затоплянето с е увеличава скоростта на изпаряване и средното съдържание на водните изпарения във въздуха. Последствията от по-нататъшно затопляне може да доведе до увеличаване на щетите за икономиката и екосистемите причинени от мълниеносната дейност.

 

През последното десетилетие гръмотевичните бури и мълниеносна дейност разшири обхвата на проблемите и видовете щети, които причиняват а това от своя страна води до съществено преразглеждане на изискванията за техническите характеристики на тези системи и традиционните подходи към анализа на гръмотевичните  бури. В тази връзка е необходимо да се обърне внимание на редица проблеми, сред които са следните:

► Разработване на методи и алгоритми за групиране на данните, характеризиращи мястото и времето на отделните светкавици в клъстери, съответстващи на тези физически обекти като отделна буря, буреносен облак, мезоскален буреносен комплекс;

► Разработване на методи за проследяване на мълниеносната активност в реално време;

► Разработване на методи за корелиране записаните ЕМИ - светкавиците в  клъстери с техните параметри, рецепция - радиация (интензивност, продължителност, степен, многокомпонентни) и последващото им използване за оценка на текущото състояние и прогнозата на гръмотевични буреносни комплекси, както и за оценка на ефективността на свързаните с тях явления:

  Проектиране на мълниезащитна инсталация 

При проектирането се използват следните основни характеристики на мълниеносната дейност, свързани с местоположението на обекта:

1. вероятен брой на преките попадения на мълнии за една година;

2. средногодишен брой на мълниите за 1 km2;

3. средногодишна интензивност на мълниеносната дейност в часове за година

Вероятният брой на преките попадения на мълнии за една година (N) върху сграда или външно съоръжение с височина до 60 m без мълниезащита се определя по формулата:

N = (S + 6h) (L + 6h) n.10-6                                           

където:

S е широчината на сградата (съоръжението), m;

L - дължината на сградата (съоръжението), m;

h - най-голямата височина на сградата (съоръжението), m;

n - средногодишният брой на мълниите на 1 km2.

Когато защитаваният обект има сложна конфигурация, за негова широчина и дължина се приемат съответно широчината и дължината на най-малкия правоъгълник, в който може да се впише обектът.

Средногодишният брой на мълниите за 1 km2 се определя в зависимост от интензивността на мълниеносната дейност съгласно табл. 1.

                                                        

                                                                                                                         Таблица 1

                                   

                                        Средногодишен брой на мълниите за 1 km2 в зависимост от интензивността на мълниеносната дейност

 

В почти цялата страната средногодишната интензивност на мълниеносната дейност е 25 часа за година, а средногодишният брой на мълниите е 6 броя на 1 km2, а за някой райони на страната достигат до 12 броя на 1 km2.

При прединвестиционните проучвания интензивността на мълниеносната дейност се определя съгласно статистическите данни за дадения регион и картата за райониране на територията на страната. При инвестиционното проектиране интензивността на мълниеносната дейност се определя с технико-икономическото задание.

При проектирането на мълниезащитни уредби се прилага или класификацията по категории на мълниезащита, или класификацията по нива на мълниезащита. При изграждането на мълниезащитни уредби се предвиждат начини за изпълнение (технологии), както и материали (в т.ч. вид, размери и др.) и продукти за изграждане на мълниезащитни уредби, които отговарят на изискванията на техническите спецификации и изисквания за безопасност и надеждност при експлоатация.

 Проектирането на мълниезащитната уредба се координира с проектирането на строителната част на обекта, който ще се защитава, за да се използват при възможност конструктивни метални елементи за целите на мълниезащитата.

Проектирането на мълниезащитната уредба се координира с проектирането на електрическата уредба на обекта за:

1.  използване на възможностите за изработване на обща заземителна уредба;

2. избягване на конфликти при трасирането на елементите на мълниезащитната и електрическата уредба и свързаните с тях неблагоприятни ефекти върху защитата срещу поражения от електрически ток и електромагнитната съвместимост;

3. избягване на негативни въздействия върху функционирането на вътрешните електрически и комуникационни мрежи.

При проектирането на мълниезащитна уредба за вече построени обекти, както и при извършване на реконструкция, основно обновяване и основен ремонт, се отчитат ограниченията от съществуващото положение.

                            Характеристиките и съответните кодове за наличие на мълниеносна дейност (дни за година) са дадени в табл. 2. 

 

                                                  

                                                                                                               Таблица 2.

 

         Системи за контрол и детекции на мълнии

За качествена и ефективно изградена и действаща мълниезащитна уредба се използват системи за наблюдение в реално време на цялостната мълниеносна дейност за съответния регион се използва Технология LINET.

Ефективната й работа се основава на работа при честотни диапазони на VLF/LF (very low frecuency/low frecuency) и на развит алгоритъм за разчитането на сигнали. Повече от сто на брой сензори съставят мрежата LINET на територията на цяла Европа, предлагайки едно голямо разнообразие от услуги за наблюдение и ранно прогнозиране на рискове от мълнии. Постоянното наблюдение върху развоя на мълниеносните бури, следейки във времето и пространството попаденията на мълнии, образуващи се в облаците, непрекъснатият достъп до информация, свързана с развоя на бурите е гаранция за вземане на най-подходящите мерки относно безопасността, надеждността и ефективността на мълниезащитните инсталации при тяхното проектиране и изграждане.

                                                   

Автор: инж. Иво Иванов

 

Коментари (1)

Напишете коментар

Вашето име:


Рейтинг: Лош           Добър

Въведете кода за сигурност от картинката:




Вашият коментар: Note: HTML не е преведен!
Диком ООД
© 2016 | Всички права запазени
Web Statistics