0.00 лв
Крайна сума
През последните години има засилен интерес към изучаването на процеса на мълнията, като един от най-мощните природни източници на широколентовото електромагнитно излъчване (EMR), явяващо се постоянен източник на повишена опасност в различни сфери на човешката дейност. Гръмотевични бури са опасно природно явление и всяка промяна в тяхната дейност оказва значително влияние върху динамиката на екосистемите и развитието на много сектори на икономиката. Поради това, изследването на динамиката на повторяемост и честота на гръмотевичните бури над различните региони на света е актуален проблем.
Моделите на възникване на гръмотевични бури на планетата представляват интерес в научните среди още от древни времена. Гръмотевичните бури за първи път са изследвани от съвременната наука в XVIII век. Авторите на пионерска работа в тази област са Ломоносов, Чарлз Уилсън, G. Ричман. Системен мониторинг на повтаряемостта и честотата на гръмотевичните бури над различните региони на света започва да се изпълнява от 1856 г. след създаването на Световната метеорологична организация. Анализ на събраните данни показва, че честотата на гръмотевични бури над различните региони на света до голяма степен зависи от тяхното географско местоположение и от климата за дадения регион.
В регионите на умерен климат, сред които е и територията на България, мълниеносна активност се наблюдава най-вече в периода от Април до Август като често пъти се наблюдава и през Септември и Октомври. През последните години мълниеносни бури имаше и през месец януари, когато мълния изпепели покрив на къща в монтанското село Белотинци.
Установена е връзка между мълниеносните бури, циклоните и слънчевата активност, което предполага, че настоящето изменение на климата може да окаже значително влияние върху пространственото разпределение на повторната поява на гръмотевични бури над много райони на планетата. През 2013 г. съвместен координиран одит на 8 европейски държави „Адаптация към климатичните промени – готови ли са правителствата?” изготвя доклад, от който става ясно, че България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като гръмотевични бури, градушки, проливни дъждове и засушавания. Одитът показва, че правителствата не са достатъчно подготвени за последствията от промените в климата и не предприемат към момента адекватни мерки и действия за избягване на възможните щети и загуби причинени както за индустрията така и за благоустройството на жилищни сгради, обекти, съоръжения и хора. Необходимо е изграждането на адекватни програми за превенции без да се чака последния момент и всяко природно явление да се приема като бедствие, с което не можем да се справим.
Количествената характеристика - измерител на гръмотевичните бури и мълниеносна дейност е индекс, определен от броя на дните в съответния месец, през които е имало гръмотевични бури и тяхната продължителност и честота. Индексът на мълниеносната дейност е характеристика на регионално ниво. Ето защо, за да се оцени неговата стойност в някои региони на България се взема средната стойност на резултатите от интерполацията на посочените резултати от местните наблюдения във всички точки на територията на дадения регион.
Съвременното глобално затопляне на климата води до увеличение на гръмотевичните бури и мълниеносна дейност. Причината за това явление основно се дължи на това, че в резултат на затоплянето се увеличава скоростта на изпаряване и средното съдържание на водните изпарения във въздуха. Последствията от по-нататъшно затопляне може да доведе до увеличаване на щетите за икономиката и екосистемите причинени от мълниеносната дейност.
През последното десетилетие гръмотевичните бури и мълниеносна дейност разшири обхвата на проблемите и видовете щети, които причиняват а това от своя страна води до съществено преразглеждане на изискванията за техническите характеристики на тези системи и традиционните подходи към анализа на гръмотевичните бури. В тази връзка е необходимо да се обърне внимание на редица проблеми, сред които са следните:
► Разработване на методи и алгоритми за групиране на данните, характеризиращи мястото и времето на отделните светкавици в клъстери, съответстващи на тези физически обекти като отделна буря, буреносен облак, мезоскален буреносен комплекс;
► Разработване на методи за проследяване на мълниеносната активност в реално време;
► Разработване на методи за корелиране записаните ЕМИ - светкавиците в клъстери с техните параметри, рецепция - радиация (интензивност, продължителност, степен, многокомпонентни) и последващото им използване за оценка на текущото състояние и прогнозата на гръмотевични буреносни комплекси, както и за оценка на ефективността на свързаните с тях явления:
