► За да се определи нивото на мълниезащита, радиусът на действие (R) и времето за изпреварване на мълниеприемника (ΔT) е необходимо да се изготви оценка на риска от поражения на мълнии.
► Мълниеприемникът с изпреварващо действие трябва да бъде здраво закрепен на върха на стоманен носещ прът /мълниеносна мачта/, така че да бъде поне 2 /два/ метра над всяка антена или елемент от конструкцията на предпазваната сграда. Затова трябва много прецизно да се вземат предвид височините на съществуващите кули, антени и др.
► Носещият прът /мълниеносна мачта/ трябва да бъде здраво закрепен към конструкцията. Могат да бъдат използвани обтяжни въжета и други специализирани крепежни елементи, за да се подсигури стабилността на инсталирането и надеждна устойчивост във времето.
► За всеки мълниеприемник е необходимо да има два токоотвода, съгласно действащата наредба NFC 17.102. Токоотводите трябва да бъдат спуснати по възможно най-краткия път, без излишни нагъвания и усуквания. Разполагат се така, че да се избегне пресичане с електрозахранващи кабели и слаботокови сигнали. Когато е невъзможно да се избегне пресичане, линията трябва да се разположи с метална обвивка, обхващаща по 1 м от всяка пресечна страна.
► Връзката между токоотводите и заземителната уредба се осъществява със съединителна клема разположена в контролна кутия на височина 1.0м – 1.5м от нивото на терена.
► С цел последващ контрол и поддръжка над контролната кутия на един от токоотводите се монтира брояч за мълнии, който да отчете всяко едно директно попадение на мълния върху защитавания обект.
► За да се гарантира максимално бързо освобождаване на електрическия заряд на мълнията, заземителната уредба трябва да е изградена на минимум 0.5 м от повърхността на почвата. Съпротивлението на заземителната уредба не трябва да надвишава 10 ома. За да се гарантира еквипотенциалност на цялата заземителна система, всички заземителни уредби трябва да са свързани. 
